Стара планина

Стара планина е най-голямата и най-дългата (550км) българска планина. Простира се по цялата дължина на страната – от границата ни със Сърбия до Черно море. Площа и е 11596км, а ширината 15-50км. Най-високият й връх е Ботев (2376м).
Името на Стара планина е свързано с хилядолетното минало на нашите земи. Най-стари са наименованията Хаймон, Хаймос, Хемус (от тракийски произход) със значение - било, водораздел, граница. По-късно отделни нейни дялове получават различни наименования - Сребърна планина, Маторние гори, Зигос, Им планина. Името Стара планина се появява за първи път през 1533г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Името Балкан обаче е по-старо. Има различни предположения за неговия произход и въпреки че не е официалното име, именно то е най-популярно през последните няколко века. От Балкан произлиза и наименованието на нашия полуостров - Балкански, наричан често с обобщаващото име Балкани.

Морфогеографски особености: Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с глациален произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.

Галерия със снимки от Стара планина:
mt_gallery:snimki_planina
Граници и дялове: Стара планина се дели на Предбалкан и Главна старопланинска верига. Главната старопланинска верига се състои от три части: Западна, Средна и Източна. Има средна надморска височина 722м.
  • Предбалканът заема преходно положение между Дунавската равнина и Стара планина. На север границата не е ясно изразена - минава по северните подножия на предбалканските ридове: Връшка чука, Венец, Широка планина, Маркова могила, Деветашкото плато, Търновките височини, Преславска планина и южно от Провадийското плато по долината на река Камчия и стига до Черно море. Южната граница от запад на изток се проследява от Салашко-Превалското структурно понижение, през долините на реките Бързия и Ботуня, южното подножие на Врачанска планина, по р.Искър до Зверино, заобикаля планината Ржана от север и навлиза в Ботевградската котловина. На изток от нея границата минава през Правешката котловина и река Малки Искър, пресича най-горните течения на реките Вит, Осъм, Видима и Росица, продължава на изток през Габровското, Тревненското, Еленското и Герловското хълмисто-ридово понижение, следва северното подножие на Камчийска планина и по р.Двойница достига до Черно море. На запад Предбалканът граничи с държавната ни граница със Сърбия, а на изток - с областта на Черноморското крайбрежие.
  • Западна Стара планина започва с прохода Връшка чука на самата граница със Сърбия и завършва при Златишкия проход (Кашана), който я отделя от Централната част. Има формата на дъга, отворена на север и дължината и по въздушна линия е около 215км. Тя е най-дългият дял и втори по височина, с най-висок връх - Миджур (2168м). Поддяловете (от запад на изток) само по главната верига са: Бабин нос с най-висок едноименен връх Баба (1108м), Светиниколска планина с най-висок връх - Хайдушки камък (1721м), Чипровска планина с първенеца на целия дял - връх Миджур (2168м), Берковска планина с Ком (2016м), Козница с Тодорини кукли (1785м), Голема планина с връх Чукава (1588м), Мургаш с едноименния връх (Мургаш, 1687м) и метеорологичната станция на него и Етрополска планина с връх Говедарника (1790м).
    В тази част на Балкана има построени 23 туристически хижи и прокарани множество маркирани маршрути, което я прави привлекателен обект за пешеходен туризъм. В района има много пещери (Леденика, Темната дупка, Елата и др.), което обуславя развитието на спалеологията в този район. Тук се намира и живописното Искърско дефиле - истински природен феномен.
  • Средна или още Централна Стара планина започва от Златишкия проход Кашана и завършва на изток с прохода Вратник (Железни врата), отделящ я от Източната част. Дължината и по въздушна линия възлиза на 185км. Това е най-високият, най-красивият и най-посещаван дял от Стара планина. Освен първенеца Ботев в Централна Стара планина се издигат още 24 върха над 2000 метра. Тук е и най-алпийската част от цялото главно било на Балкана - между върховете Амбарица и Ботев. Поддяловете (от запад на изток), с най-високите им върхове са: Златишко-Тетевенска планина с връх Вежен (2198м), един от най-масивните старопланински гиганти; Троянска планина с Голям Купен (2169м), който е най-алпийският и най-красивият връх в цяла Стара планина; тук са и върховете Амбарица (2166м), Малък Купен (2141м), Костенурката, както и тесният алпийски ръб на Кръстците - едно от най-емоционалните, но и опасни места за преминаване по билото на Балкана.
    В този дял се намира и проломът Стенето, в долината на река Черни Осъм, обявен за природен резерват; Калоферска планина, начело с първенеца на цяла Стара планина - връх Ботев (2376м). Тук се намират Северният Джендем, Южният Джендем, Райските скали (предизвикателство за катерачите), Райското пръскало (най-високият водопад в България - 124 метра).
    Още 12 върха в Калоферската планина се издигат над 2000м. Тук е и вторият по височина връх Голям Кадемлия (2276м), както и Млечния чал (2252м), Саръкая (Жълтец - 2227м), Малък Кадемлия (2228м), Параджика (2211м), Мазалат (2197м), Пиргос (2195м), Юрушка грамада (2137м) и т.н. Обявеното за национален резерварт дефиле на река Стара река (водопадът Карловското пръскало).
    Край живописните серпентини на Шипченския проход върху величествения връх Столетов (1328м) се откроява високият 32 метра паметник Шипка.
    В този дял на планината е Националния парк Централен Балканв, Троянският манастир, Капиновският манастир, Килифаревският, Дряновският, Меридианският манастир. Последният поддял на Централния Балкан е Елено-Твърдишката планина с връх Чумерна (1536м).
    В Централна Стара планина има построени 36 туристически хижи и десетина високопланински заслона. Маркирани са стотици туристически маршрути до всички по-интересни природни, исторически и културни забележителности.
  • Източна Стара планина започва от прохода Вратник (Железни врата) и завършва на Черно море. По въздушна линия дължината и е - 155км Височината и рязко спада .Най-висок връх е Българка (1181м). Липсват алпийски характеристики (с малки изключения в Сливенския Балкан).
    От самия проход Вратник (Железни врата) Източна Стара планина се разделя на 2 главни успоредни вериги - Удвой планина на юг и Матор планина на север. За централно се приема билото на Матор планина. От Удвой планина трябва да споменем Сливенската планина, заради височината и алпийския й характер около Сините камъни, природния парк Сините камъни както и факта, че това е най-посещаваната част от Стара планина. По Матор планина се редуват: Котленска планина с най-висок връх Разбойна (1128м), Върбишка планина с връх Караборун (Черния нос - 1053м). От пролома на река Луда Камчия, Матор пла нина се раздвоява на две равностойни била, които достигат морето. Северното е Камчийска планина с най-висок връх Каменяк (627м) и южното - Еминска планина с най-висока точка при масива Мандрабаир (621м).
    В този дял на Балкана има построени десетина туристически хижи и няколко туристически спални в населени места. Релефът е хълмист, нископланински и лесно проходим. Има маркирани пешеходни маршрути, като най-много са в Сливенска планина, където има и няколко алпийски обекта за катерачи. Основен маршрут в тази част на Стара планина е добре маркираният път по билото Ком-Емине.

Културни и природни забележителности: В Стара планина се намират много от обектите включени в движението  Сто национални туристически обекта. Сред тях са: връх Ботев; връх Шипка; с.Осеновлаг - манастир Седемте престола; обекти в Котел, Жеравна, Казанлък, Габрово, Боженци, Дряново, Трявна, Карлово, Калофер, Сопот и други.
На 717 кв.км. от най-живописната и част е територията на Национален парк "Централен балкан". Деветте му резервата - "Боатин", "Царичина", "Козя стена", "Стенето", "Стара река", "Джендема", "Северен Джендем", "Пеещи скали" и "Соколна" пазят уникалната природа на Стара планина. Вековни гори от бук, ела и бяла мура съжителстват с растения, които, се срещат само тук - алпийската роза и срамежливият еделвайс. Паркът е едно от последните в Европа убежища на кафявите мечки, вълците и дивите кози. Денем могат да се видят орли, ястреби и соколи, а нощем бухал и сова.
За любителите на активния отдих са специално създадените край Априлци излети за наблюдение на редки птичи и животински видове, разходките с коне и фотолов, съчетани с пикници. Предизвикателство за страстните ловци са ловните бази край Габрово, Априлци и Троян.
Лековитата сила на минералните извори, във Вонеща вода край Трявна, в селата Чифлик и Шипково край Троян и в с.Рибарица край Тетевен, помага на хора със сърдечно-съдови и храносмилателни проблеми и със заболявания на опорно-двигателната система. В планината има 20 временни (пресъхващи) и постоянни езера.

Климат: Стара планина е климатична граница между умереноконтиненталния климат на Северна България и по-мекия, повлиян от Беломорието, климат на Южна България. Източните най-ниски дялове на планината и склоновете с южно изложение към Задбалканските котловини (на изток от Карловската) се характеризират с преходно-континентален климат. Възпрепятства проникването на юг на северните ветрове. Често се образуват т.нар. падащи ветрове (бора, луд вятър), които от север се спускат в Задбалканските котловини с голяма скорост, достигаща до 30м. в сек. Много характерни са тези ветрове за Сливенско.
Стара планина е планината с най-много мъгли и най-силни ветрове. Средната годишна температура е в зависимост от надморската височина и експозицията на склоновете. Средната температура около връх Ботев е 8,9º С през януари и 7,9º С през юли. В зависимост от надморската височина е и количеството на валежите. В южното подножие на Стара планина, което попада под валежна сянка, количеството на валежите е около 550мм. до около 1000мм. във високите части. Във връзка с преобладаването на западни и северозападни въздушни маси, валежите са по-големи по северните склонове, в сравнение с южните на една и съща надморска височина. Преобладава умереноконтиненталният валежен режим. Най-голямо количество валежи пада през май и юни, а най-малко, като изключим връх Ботев, през февруари. В най-източните части на планината, поради малката надморска височина и влиянието на Черно море се наблюдава нарастване на зимните и пролетните валежи и намаляване на летните. Това определя преходността на климата в тази част. Продължителността на снежната покривка е от 1 до 7 месеца, средната й дебелина в среднопланинските и планински райони е от 30-50см. Снежната покривка е по-скоро неравномерно разпределена и с различен период на топене. Поради бурните ветрове по билните части се образуват големи козирки и понякога се свличат лавини.

Водни запаси: Количеството и режима на валежите, величината на изпарението в съчетание със разнообразните фактори на постилащата повърхнина определят количеството, режима на речния отток и подземните води в Стара планина По-голямата част от нея се явява главен вододел между Черноморския и Егейския басейн, което дава отражение върху речната мрежа, формирането и режима на оттока. Водосборните басейни на реките водещи началото си от Стара планина са малки и развити в стръмните северни и южни склонове на планината. Единствената по-значителна река, която има водосборен басейн развит изцяло в планината е река Луда Камчия. Макар и малки реките имат значителна водоносност, която показва изразена зависимост с надморската височина. Поради продължителното снегозадържане, обилните валежи и бързото им оттичане по стръмните склонове старопланинските реки се отличават с най-голяма водност в сравнение с реките в останалите планини при същата надморска височина. Реките във високите части имат снежно-дъждовно подхранване с максимум на оттока през май, а в среднопланинския пояс - дъждовно-снежно подхранване и отточен максимум през март-април. В най-ниската източна част реките се подхранват предимно с дъждовни води и максимумът на отока настъпва по-рано - през февруари. Река Луда Камчия показва максимален зимен отток с максимум през месец февруари и минимум през октомври.

В карбонатните скали се формират напорни и ненапорни пукнатинни води. Най-значителен е басейнът на Искрецките карстови извори (среден дебит 2920л/с). Те са вторите по-големина групови извори в страната. Други по-значителни извори са Лакатнишкия - 660л/с, Скакля - 255л/с, както и карстовите извори във подножието на Врачанска планина (Бистрец, Бели извор и др). В обсега на Стара планина разпространение имат и термалните води. Те са привързани към пет находища - Вършец, село Бързия, село Заножене и по протежение на Искърския пролом (Лакатник, Оплетня и др).

Върхове и Водопади: В Стара планина се намират следните върхове над 2000м: връх Ботев (2376м), Голям Кадемлия (2276м), Млечни чал (2255м), Жълтец (2227м), Малък Кадемлия (2226м), Параджика (2209м), Вежен (2198м), Мазалат (2197м), Пиргос (2195м), Безименен (2171м), Голям Купен (2169м), Миджур (2168м), Амбарица (2166м), Юрушка грамада (2136м), Ушите (2115м), Каменица (2104м), Малък Купен (2100м), Побита глава (2075м), Тетевенска Баба (2070м), Булуваня (2043м), Костенурката (2035м), Кръстците (2035м), Картала (2034м), Обов връх (2033м), Паскал (2029м), Мартинова чука (2026м), Равнец (2021м), Ком (2016м), Безименен (2001м), Косица (2001м).

Галерия със снимки от връх Ботев:
mt_gallery:46botev
В Стара планина се намират следните водопади над 20м: Райското пръскало (124м), Голям Джендемски водопад (120м), Сухото пръскало (95м), Скакля (85м), Видимско пръскало (80м), Скока (80м), Кадемлийско пръскало (72м), Тъжанско пръскало (65м), Бабско пръскало (54м.), Сувачарско (54м), Пенчовско пръскало (52м), Търниченско пръскало (48м), Скока (40м), Врана вода (40м), Карловско пръскало (30м), Пръскалото до хижа Левски (26м), Широкия водопад (25м), Чипровски водопад (20м).

Галерия със снимки от Райското пръскало:
mt_gallery:raiskoto_pruskalo

Райското пръскало се намира в Средна Стара планина на територията на един от българските природни резервати – Джендема. Той е най-високият водопад не само у нас но и на целия Балкански полуостров. Райското пръскало се извива почти от самия връх Ботев.

Флора и фауна: В северните склонове на планината широко разпространение има букът, а в южните склонове дъбът и келявият габър. Иглолистната растителност е представена от смърч, бяла мура и лиственица. В най-високите райони значително разпространение имат хвойновите храсти и тревистата растителност. В отделни райони са запазени и някои реликтни видове като бяла мура, силивряк, а по най-високите и труднодостъпни места в Средна Стара планина расте еделвайсът. В Берковския дял е запазена вековна гора от обикновен кестен. В горното поречие на р.Вит е разположен прочутия резерват с букова гора - Боатин, а в горното поречие на р.Бели Вит е известният резерват на иглолистна растителност Царичина. Ендемични видове са българската къпина, балканска теменуга, старопланинска иглика и др, а в Източна Стара планина - айтоската ливадина и черноколевата тлъстига.
В животинския свят преобладават средноевропейски видове, характерни за широколистния пояс - сърна, благороден елен, глиган, мечка, вълк, лисица, златка и др. Най-високият пояс се обитава от алпийски видове (дива коза). Голямо е разнообразието на птичия свят, влечугите, земноводните и насекомите. От птиците се срещат дроздът, малкият орел, горската зидарка, враната и др., от влечугите - усойницата, смокът мишкар, слепокът, а от земноводните - пъстрият дъждовник и алпийският тритон. Старопланинската област се отличава с изключително разнообразна пещерна фауна - най-богатата в страната.

Населени места: Регионът на Западна Стара планина обхваща четири общини: Белоградчик, Берковица, Чипровци и Чупрене. Разположени в центарална Стара планина и икономически свързани с нея са градовете: Трявна, Дряново, Габрово, Севлиево, Априлци, Троян, Тетевен, Ловеч,  Казанлък и Горна Оряховица. Разположени в източна Стара планина и икономически свързани с нея са градовете: Сливен, Котел, Върбица, Сунголаре, Елена, Бяла, Обзор, Каблешково, Айтос и др.

Туризъм: В Стара планина има прекрасни условия за ски туризъм, лов, риболов, алпинизъм. Разработени са велосипедни и пешеходни маршрути. Мекият умереноконтинентален климат, планинският въздух и разнообразният ландшафт предоставят всички условия за активен и здравословен отдих и туризъм. Природните резервати, многобройните върхове, пещери и водопади привличат със своята неповторима красота и предлагат възможност за невероятни изживявания и почивка през цялата година.
Ски туризъм може да се практикува по склоновете на: Узана и Люляците край Габрово, край Априлци, на Беклемето, Рибарица и др. Ловен торизъм може да се практикува в ловните бази край Габрово, Априлци, Троян и др.

Вижте предложения за настаняване в Стара планина - хижи

Видео за Стара планина:
{youtube}hQ5DhMAVhlE{/youtube}

Видео от връх Вежен:
{youtube}qoriqjttixg{/youtube}

Допълнителна информация:
 


Спонсори

Смешен.ком - да се забавляваме заедно. Забавен портал с много смях и забавление Родоп Турс - Вашият партньор в Родопите Къща за гости Джая - Белоградчик Велоклуб Крива спица - сдружение с нестопанска цел гр. Пловдив Езикови курсове по интернет Розов Облак - онлайн магазин за дрехи и аксесоари Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук