Витоша

Витоша е четвъртата по височина планина в България. Тя е куполна планина от вулканичен произход и е единствена такава на територията на страната. Формирала се е в резултат от бурни тектонични процеси, на дъното на намиралото се тук Сенонско море. Планината е добре отделена от останалите български планини и основното било на Витоша се откроява. То се намира по върховете Черни връх, Резнъовете, Скопарник и Острица. Характерно за планината е куполовидната форма и дълбоки релефни образувания.

mt_gallery:Витоша

Витоша е млада планина и е разделена на четири основни части. Скалната основа, както и нагъването на земната кора на Витоша я причисляват към Вискярско-Витошкия синклинорий или Софийския синклинорий. Заради това на нейната територия могат да се проследят множество процеси с разломен характер. Основните зони, в които протичат тези процеси, са Боснешкият разлом и Железнишката зона на срязване.
Поради голямата денивелация, в различни части на планината можем да открием различни почви. Почвообразуването протича основно над продуктите от изветрянето на скали с киселинен характер. В образуването на почвите участва и специфичната флора. Най-големи са териториите с почвените типове кафяви горски почви, планинско-ливадни горски почви, торфни и торфенисто-блатни почви. Срещат се също и канелени горски почви, които са често излужени.
Граници и дялове: Площта, която заема Витоша е 311кв.км, средната надморска височина е 1382м. Границите й се простират до Софийската (на север), Самоковската и Пернишката (югозапад) котловини. На изток планината плавно преминава в Плана, а на запад достига до Владайския проход, който я отделя от Люлин планина.

Културни и природни забележителности: Характерна забележителност за Витоша са морените. Това са големи струпвания на заоблени скални блокове, приличащи на каменна река. Образували ли са се от течащата вода и изветряването, които постепенно са загладила техните ръбове. Каменните реки представляват основна туристическа цел в планината. Освен това на територията на парка има множество каменни сипеи. Във Витоша има 30кв.км. карстов район, носещ името Боснешки карстов район и почти целия е включен в парк Витоша. В него се намират 38 пещери, повечето по поречието на река Струма. Една от тях (Пепелянката), е толкова бяла, че хората са си оставяли обувките преди да влязат в нея. Именно в този район се намира и най-дългата пещера в България – Духлата. Дължината на галериите в нея е над 18км. Самата пещера е на седем етажа и през нея течът шест подземни реки и се намират множество езерца, сталагмити и сталактити.

Климат: Средната месечна температури през месец януари не надвишават -4°C, а на Черни връх -8°C. Средната месечна температура през месец юли е 13°C, на Черни връх достига 8°C. На Витоша ветровете идват предимно от югозапад и северозапад. По билото на планината средната скорост на вятъра е над 10m/s. Черни връх е вторият по ветровитост връх в България. Общото време на слънчевото греене е сравнително малко, като за средните части на планината то е 2400ч. а за Черни връх то е по-малко от 2000ч.
Води: Най-голямата река, която извира от планината е Струма. Извираща от планината, тя се спуска по южната част, преминава през България и Гърция и се влива в Бяло/Егейско море. Освен нея във Витоша има множество малки водни източници. Други по-големи реки са Палакария, Куртова река, Селската река, Бистришка, Драгалевска, Владайска, Матница и Боянска. На Боянска река се намира и Боянският водопад. Височината от която пада водата е 15м. През зимата водите на водопада замръзват и е обект на изкачване от алпинисти. В най-ниските части на парка годишното количество на валежите достига 700 мм на кв. м, а в по-високите тази стойност достига 1000 мм. На Черни връх валежите са 1050 мм. За планината твърдите валежи от сняг и град представляват над 50 % от общото количество на годишните валежи.

Върхове: Първенеца на Витоша е Черни връх, който е висок 2290м. На върха има построена чайна, а в околността има метеорологична станция. Най-високите върхове на Витоша са:

Черни връх - 2290м
Голям резен - 2277м
Скопарник - 2226м
Безименен - 2208м
Купена - 2195м
Малък резен - 2192м
Ярловски купен - 2173м
Голям котур - 2113м
Лъвчето - 2052м
Селимица - 2041м
Сива грамада - 2003м

Флора: На територията на Витоша могат да се видят над 1500 вида висши растения – това е почти половината от описаните в страната. Горите в планината заемат около 50% от цялата територия, 25% са пасища а останалите 25% са скални масиви и каменни сипеи. 52 вида от фауната на планината са включени в Червената книга на България. Широколистните дървета се срещат до около 1500-1700м. надморска височина, а над 1900 метра са иглолистните. През ХХ век голяма част от горите са унищожени поради безразборна сеч и създаване на пасища по високите части на планината. Днес налице е възобновяване на горите. Във Витоша реално липсва растителност характерна за Алпийския пояс. Срещат се само отделни видове като планинската гъжва. Субалпийският е характерен със своята храстова растителност, отделни иглолистни дървета и площи с тревна растителност. Растителността която можете да видите по високите части на пояса са клек, смърч, сибирска хвойна, черна боровинка, връшняк, синя боровинка и на места мечо грозде. Клекът е особено разпространен около хижа Алеко и в резерват Бистришко бранище.
Иглолистния пояс е най-обширният във Витоша. Горите в пояса са изградени от смърч, бял бор, бяла мура, ела, а в по-ниските части – бук и бреза. Бялата мура е реликтен вид и балкански ендемит, поради което се правят много опити да бъде разширен ареала ѝ. Растителните видове в тази част на парка се допълват от храстите къпина, малина и синя боровинка. Тревната растителност не е силно развита. Средно планинският пояс е представен със смесени гори от смърч, бял бор, бук и дъб. Други дървета, които се срещат са габър, трепетлика, бреза, липа, ясен и явор. Най-разпространени от изброените видове е бука. Буковите гори са едни от най-запазените в парка, като на места в парка се срещат и вековни гори. На места с по-голяма влажност като реки и до водни басейни се срещат планински върби и елша. В най-ниската част на средно планинския пояс се срещат леска, бреза и храсти. Нископланинския пояс се намира от 1000 до 1400м.н.в. Характерни за този пояс са дъбовете и буковете, но се срещат също и явор, трепетлика, клен и габър. В този пояс има и голямо разнообразие от цъфтящи тревисти растения.
Фауна: На територията на Витоша са открити над 1800 вида безгръбначни, 200 вида птици, 50 вида бозайници, 12 вида влечуги и 10 вида земноводни. От едрите бозайници днес се срещат благороден елен, сърна, диво прасе, кафява мечка и вълк, лисица, заек и др. но броят им е малък. Това се дължи на незаконния лов на територията на планината. За разлика от едрите бозайници, броят на видовете прилепи е голям – цели 11, като най-голямо е разнообразието на територията на Боснешкия карстов район. Всички видове прилепи са защитени от закона за защита на природата. От птиците, най-разпространена е сокерицата. Можете да я срещнете из смърчовите гори, там също ще видите и жълтоглаво кралче, кръсточовка, боров синигер и др. От редките видове се срещат черен кълвач, пъстър кълват, голям ястреб и малък ястреб. От рибите най-разпространена е речната пъстърва. Други риби не се срещат често заради типа на водните басейни в планината – планински потоци.

Населени места в района на Витоша: в полите на Витоша се намира столицата на България и най-големия град в страната – София. Интересни бивши села, сега квартали на столицата са Драгалевци, Бояна, Бистрица, Симеоново и др. В Бояна се намира Националният исторически музей, най-големият в България; Боянската църква и боянският водопад, най-високият във Витоша.

Туризъм: поради естествената близост на Витоша със София, тя е обект на активен туризъм. На територията на планината се намира Природен парк Витоша, той е най-старият на Балканския полуостров. По-известни туристически маршрути започват или свършват от Княжево, Драгалевци, хижа Алеко, Черни връх и Златните мостове. Културни забележителности са Боянската църква и Драгалевския манастир. През зимата планината е благоустроена за ски, сноуборд, шейни и др. За удобство на туристите са изградени кабинков и седалков лифт. Кабинковия е от начална станция Симеоново а седалковия от Драгалевци. До тях се стига с кола, автобус или маршрутка.

Заедно със създаването на Природен парк Витоша е създаден и биосферен резерват Бистришко бранище. Другия резерват на територията на планината се нарича Торфено бранище.

Вижте предложения за настаняване във Витоша - хотели
Вижте предложения за настаняване във Витоша - хижи

Видео от Витоша:

{youtube}ApDLYm6ud7E{/youtube}

{youtube}i5KZSdUNP9M{/youtube}

Видео от Черни връх:

{youtube}D7Lo_2j7t6c{/youtube}

Видео от връх Острица:

{youtube}DGUJ5YrwHsI{/youtube}

Допълнителна информация:

 


Спонсори

Смешен.ком - да се забавляваме заедно. Забавен портал с много смях и забавление Родоп Турс - Вашият партньор в Родопите Къща за гости Джая - Белоградчик Велоклуб Крива спица - сдружение с нестопанска цел гр. Пловдив Езикови курсове по интернет Розов Облак - онлайн магазин за дрехи и аксесоари Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук